щял съм да заухая

Речник на българския език

1. щял съм да заухая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да заухая е производна форма на заухая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).