щял съм да затлея

Речник на българския език

1. щял съм да затлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да затлея е производна форма на затлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да затлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да затлея е производна форма на затлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).