щял съм да заръмя

Речник на българския език

1. щял съм да заръмя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да заръмя е производна форма на заръмя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).