щял съм да заприщя

Речник на българския език

1. щял съм да заприщя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да заприщя е производна форма на заприщя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).