щял съм да заплюя

Речник на българския език

1. щял съм да заплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да заплюя е производна форма на заплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).