щял съм да занемея

Речник на българския език

1. щял съм да занемея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да занемея е производна форма на занемея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).