щял съм да залютя

Речник на българския език

1. щял съм да залютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да залютя е производна форма на залютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).