щял съм да залютея

Речник на българския език

1. щял съм да залютея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да залютея е производна форма на залютея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).