щял съм да зажумя

Речник на българския език

1. щял съм да зажумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да зажумя е производна форма на зажумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).