щял съм да димя

Речник на българския език

1. щял съм да димя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да димя е производна форма на димя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).