щял съм да грохотя

Речник на българския език

1. щял съм да грохотя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да грохотя е производна форма на грохотя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).