щял съм да глупея

Речник на българския език

1. щял съм да глупея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да глупея е производна форма на глупея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).