щял съм да главозамая

Речник на българския език

1. щял съм да главозамая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да главозамая е производна форма на главозамая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).