щял съм да възмечтая

Речник на българския език

1. щял съм да възмечтая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да възмечтая е производна форма на възмечтая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).