щял съм да втрещя

Речник на българския език

1. щял съм да втрещя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да втрещя е производна форма на втрещя се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).