щял съм да взривявам

Речник на българския език

1. щял съм да взривявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да взривявам е производна форма на взривявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).