щял съм да взривя

Речник на българския език

1. щял съм да взривя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да взривя е производна форма на взривя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).