щял съм да буча

Речник на българския език

1. щял съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).