щял съм да буботя

Речник на българския език

1. щял съм да буботя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да буботя е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).