щял съм да безпокоя

Речник на българския език

1. щял съм да безпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да безпокоя е производна форма на безпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).