щял си да умопобъркаш

Речник на българския език

1. щял си да умопобъркаш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да умопобъркаш е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).