щял си да си угодил

Речник на българския език

1. щял си да си угодил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си угодил е производна форма на угодя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).