щял си да си прилял

Речник на българския език

1. щял си да си прилял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си прилял е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щял си да си прилял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си прилял е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).