щял си да светиш

Речник на българския език

1. щял си да светиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да светиш е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щял си да светиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да светиш е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. щял си да светиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да светиш е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).