щял си да похитиш

Речник на българския език

1. щял си да похитиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да похитиш е производна форма на похитя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).