1. щял си да поналютиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.
щял си да поналютиш е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).
щял си да поналютиш е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).