щял си да кумиш

Речник на българския език

1. щял си да кумиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да кумиш е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).