щял е да умопобърка

Речник на българския език

1. щял е да умопобърка — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да умопобърка е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).