щял е да поплюе

Речник на българския език

1. щял е да поплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да поплюе е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).