щял е да поначеше

Речник на българския език

1. щял е да поначеше — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да поначеше е производна форма на поначеша (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).