щял е да понавикне

Речник на българския език

1. щял е да понавикне — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понавикне е производна форма на понавикна (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).