щял е да понабута

Речник на българския език

1. щял е да понабута — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понабута е производна форма на понабутам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).