щял е да полюлее

Речник на българския език

1. щял е да полюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да полюлее е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).