щял е да пожълти

Речник на българския език

1. щял е да пожълти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да пожълти е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да пожълти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да пожълти е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).