щял е да погуляе

Речник на българския език

1. щял е да погуляе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да погуляе е производна форма на погуляя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).