щял е да олюлее

Речник на българския език

1. щял е да олюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да олюлее е производна форма на олюлея се (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).