щял е да залютее

Речник на българския език

1. щял е да залютее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да залютее е производна форма на залютея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).