щял е да е цъклил

Речник на българския език

1. щял е да е цъклил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е цъклил е производна форма на цъкля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).