щял е да е умопобърквал

Речник на българския език

1. щял е да е умопобърквал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).