щял е да е уговорил

Речник на българския език

1. щял е да е уговорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е уговорил е производна форма на уговоря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).