щял е да е увенчавал

Речник на българския език

1. щял е да е увенчавал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е увенчавал е производна форма на увенчавам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).