щял е да е разлюлял

Речник на българския език

1. щял е да е разлюлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е разлюлял е производна форма на разлюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).