щял е да е поугоил

Речник на българския език

1. щял е да е поугоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е поугоил е производна форма на поугоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).