щял е да е поплюл

Речник на българския език

1. щял е да е поплюл — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е поплюл е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).