щял е да е понабирал

Речник на българския език

1. щял е да е понабирал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понабирал е производна форма на понабирам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).