щял е да е помътил

Речник на българския език

1. щял е да е помътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е помътил е производна форма на помътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).