щял е да е полюлял

Речник на българския език

1. щял е да е полюлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е полюлял е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).