щял е да е поизцъклил

Речник на българския език

1. щял е да е поизцъклил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е поизцъклил е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).