щял е да е осъдил

Речник на българския език

1. щял е да е осъдил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е осъдил е производна форма на осъдя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).