щял е да е оплевил

Речник на българския език

1. щял е да е оплевил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е оплевил е производна форма на оплевя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).